Кортизолът и кожата: как хроничният стрес ускорява процесите на стареене

Стресът се вижда. Понякога като уморен вид, друг път като внезапно обостряне на акне, чувствителност, сухота или кожа, която сякаш се възстановява по-бавно от обикновено. И това не е само субективно усещане.

Кожата е динамичен орган, който реагира на процесите в целия организъм – включително на начина, по който нервната и ендокринната система отговарят на продължително напрежение. В центъра на тази реакция често поставяме кортизола. Наричаме го „хормон на стреса“, но всъщност ролята му е много по-сложна. Кортизолът е жизненоважен за организма. Проблемът не е в самия него, а в продължителната дисрегулация на стресовия отговор.

И когато това състояние стане хронично, последствията могат да достигнат много по-дълбоко от повърхността на кожата.

Кортизолът не е враг

Преди да говорим за стареене, трябва да направим едно важно уточнение: кортизолът не е „лош“ хормон. Той се произвежда от надбъбречните жлези и участва в редица жизненоважни процеси – регулиране на метаболизма, кръвната захар, имунния отговор, кръвното налягане и адаптацията ни към физически и психологически стрес. Когато попаднем в стресова ситуация, се активира т.нар. хипоталамо-хипофизо-надбъбречна ос (HPA axis). Организмът мобилизира ресурси, за да се справи със ситуацията. Това е нормален защитен механизъм.

Проблемът възниква, когато стресовата реакция не е краткотрайна, а се повтаря постоянно или продължава седмици и месеци. Тогава организмът не получава достатъчно време да се върне към нормалното си равновесие.

Как стресът достига до кожата?

Кожата не съществува изолирано от останалата част от организма. Тя има сложна връзка с нервната, имунната и ендокринната система и притежава собствена локална система за реакция към стрес. При хронично активиране на стресовите механизми се променят сигнални пътища, свързани с глюкокортикоидите и катехоламините. На клетъчно ниво това може да бъде свързано с повече оксидативен стрес, възпалителни процеси, нарушения в кожната бариера и промени в извънклетъчния матрикс. И именно тук започваме да виждаме връзката между хроничния стрес и начина, по който кожата старее.

1. Кожната бариера може да стане по-уязвима

Една от първите функции, върху които психологическият стрес може да окаже влияние, е защитната бариера на кожата. Тя има изключително важна задача – да задържа вода в кожата и едновременно с това да я предпазва от външни фактори. При продължителен стрес възстановяването на тази бариера може да бъде нарушено. Това може да се прояви с:

– по-суха кожа;

– усещане за опъване;

– повишена чувствителност;

– зачервяване;

– по-лесно раздразнение;

– по-бавно възстановяване след агресивни външни фактори.

Точно затова има периоди, в които обичайната Ви рутина сякаш внезапно „спира да работи“. Продуктите са същите, сезонът не се е променил значително, но кожата реагира по различен начин. Понякога причината не е в козметиката.

2. Стресът може да повлияе на колагена и еластина

Колагенът е един от основните структурни протеини, които дават плътност и устойчивост на кожата, докато еластиновите влакна участват в нейната еластичност. С възрастта естествено настъпват промени в синтеза и разграждането им. Но външни и вътрешни фактори могат допълнително да влияят върху този баланс. Съвременните научни обзори разглеждат хроничното активиране на HPA оста и симпатиковата нервна система като един от възможните механизми, чрез които психологическият стрес влияе върху ремоделирането на колагена и еластина. Повишеният оксидативен стрес и промените в извънклетъчния матрикс могат да създадат среда, в която процесите на разграждане започват да надделяват над оптималното възстановяване. С времето това може да допринася за промени в плътността, еластичността и текстурата на кожата.

3. Оксидативният стрес – невидимият посредник

За да разберем връзката между психологическия стрес и стареенето, трябва да говорим и за свободните радикали. Реактивните кислородни видове се образуват естествено в организма. Имаме и собствени антиоксидантни механизми, които ги контролират. Когато обаче балансът се наруши и образуването им надхвърли способността на организма да ги неутрализира, говорим за оксидативен стрес. Продължителният психологически стрес се свързва с процеси, които могат да увеличат оксидативното натоварване и да повлияят митохондриалната функция, възпалителните механизми и клетъчните структури. А кожата вече ежедневно се справя с допълнителни източници на оксидативен стрес – UV радиация, замърсяване, тютюнопушене и други фактори на средата.

Затова начинът, по който живеем, е част от начина, по който кожата ни остарява.

4. А какво общо имат теломерите?

Тук стигаме до една от най-интересните области в съвременната наука за стареенето. Теломерите са защитни структури в краищата на хромозомите. Можем условно да си ги представим като защитните краища на връзките за обувки – тяхната функция е да предпазват генетичния материал при клетъчното делене. С всяко делене на клетката теломерите постепенно се скъсяват. Когато достигнат критична дължина, клетката може да загуби способността си да се дели нормално и да премине в състояние на клетъчно стареене или да загине. Това е естествена част от биологията на стареенето. Интересното е, че все повече изследвания свързват хроничния психологически стрес с промени в теломерната биология. Механизмът вероятно не се свежда до един хормон. В него участват взаимодействия между глюкокортикоиди, възпаление, реактивни кислородни видове, митохондриална функция и други процеси. Някои проучвания установяват връзка между по-силната кортизолова реакция към психологически стрес и по-къси теломери. В същото време данните за обикновено измерено базално ниво на кортизол не показват толкова ясна зависимост.

Това е важно разграничение. Не можем да измерим кортизола веднъж и да определим „колко бързо старее“ човек. Биологичното стареене е резултат от много фактори – генетика, възраст, UV експозиция, хранене, сън, движение, тютюнопушене, заболявания, среда и психологически стрес. Но науката все по-ясно показва, че продължителният стрес е част от тази картина.

5. Хроничният стрес може да се вижда и като възпаление

Нервната, ендокринната и имунната система непрекъснато комуникират помежду си. Затова не е изненадващо, че стресът може да влияе върху възпалителните механизми. При някои пациенти периодите на силно психическо натоварване съвпадат с влошаване на съществуващи дерматологични състояния. Връзка със стреса се обсъжда при заболявания като акне, атопичен дерматит, псориазис, розацея и някои форми на косопад. Това не означава, че стресът е единствената причина за тези заболявания. Означава, че може да бъде един от факторите, които участват в тяхното обостряне или затрудняват контрола им. Затова в дерматологията понякога не е достатъчно да попитаме само: „Какво нанасяте върху кожата си?“

Важно е да попитаме и: „Как спите?“, „Как се храните?“, „Какво се промени през последните месеци?“, „Подложени ли сте на продължителен стрес?“

Как изглежда „стресираната“ кожа?

Няма един специфичен симптом, по който можем да поставим такава диагноза. Но при продължителни периоди на напрежение пациентите могат да забележат комбинация от:

– по-суха или дехидратирана кожа;

– чувствителност и зачервяване;

– нарушена бариерна функция;

– по-бавно възстановяване;

– обостряне на вече съществуващ дерматологичен проблем;

– промени в себумната секреция и поява на несъвършенства;

– по-уморен и неравномерен вид на кожата;

– по-видими фини линии;

– в някои случаи – промени в косата и засилен косопад.

Важно е обаче тези признаци да не бъдат автоматично приписвани на кортизола. Подобни промени могат да имат множество дерматологични, хормонални или системни причини. Когато са новопоявили се, изразени или продължителни, правилната стъпка е диагностика, а не самодиагностика.

Можем ли да „намалим кортизола“, за да подмладим кожата?

Това е една от идеите, които звучат добре в социалните мрежи, но прекалено опростяват човешката физиология. Целта не е да „изключим“ кортизола. Нито има една добавка, храна, крем или процедура, която да неутрализира ефектите на хроничния стрес. По-разумният подход е да намалим продължителното натоварване върху организма и едновременно с това да подкрепим механизмите, които позволяват на кожата да се възстановява.

Какво реално можем да направим?

Сън

Сънят не е пасивно състояние. Това е период, в който протичат множество възстановителни процеси. Хроничното недоспиване е още един стресор за организма и може да се отрази върху бариерната функция и видимите признаци на стареене.

Редовно движение

Физическата активност подпомага метаболитното и сърдечносъдовото здраве и е един от основните компоненти на здравословното стареене. Не са необходими крайности – необходимо е постоянство.

Хранене

Достатъчно белтъчини, разнообразни растителни храни, източници на полезни мазнини, витамини и антиоксиданти дават на организма необходимите субстрати за нормалното функциониране и възстановяване на тъканите.

Слънцезащита

Независимо колко добре управляваме останалите фактори, хроничното UV облъчване остава един от най-значимите външни фактори за преждевременно стареене на кожата.

SPF не е сезонна козметика. Той е ежедневна превенция.

Правилна домашна грижа

При стресирана и чувствителна кожа повече активни съставки невинаги означават по-добър резултат.

Понякога най-доброто решение е обратното – деликатно почистване, добра хидратация, възстановяване на бариерата, слънцезащита и временно ограничаване на агресивните активни съставки.

Професионална грижа, когато е необходима

Естетичните процедури могат да стимулират определени възстановителни процеси, да подобрят качеството на кожата и да бъдат част от добре структуриран anti-aging план. Но процедурата не може да компенсира постоянно недоспиване, тютюнопушене, прекомерна UV експозиция, небалансирано хранене и хроничен стрес. И точно тук за мен е разликата между краткосрочната естетика и дългосрочната грижа за кожата.

Красивата кожа не е само естетика

Съвременната дерматология все повече ни кара да гледаме на стареенето не като на една бръчка, която трябва да запълним, а като на сложен биологичен процес. Кожата е част от организма.

Начинът, по който спим, движим се, храним се, излагаме се на слънце и преминаваме през периодите на стрес, оставя своя отпечатък върху нея. Затова добрата anti-aging стратегия не започва с въпроса: „Коя процедура ми е необходима?“

А с въпроса: „От какво има нужда моята кожа в момента и защо?“

Понякога отговорът е процедура. Понякога е правилно лечение. Понякога е възстановяване на кожната бариера. А понякога най-доброто, което можем да направим за кожата си, е да дадем на целия организъм повече време за възстановяване.

Д-р Симона Камберова
Специалист по дерматология и венерология